Името ѝ означава лунна светлина.  Тя казва, че нейният и

Името ѝ значи „ лунна светлина ”.  Тя споделя, че нейният и нашият народ са братя и сестри. Тя е една изключителна жена. Нейно превъзходителство Айлин Секизкоьк е първата жена дипломат на Турция в България.

Турция разчита на нашата поддръжка пред Европейски Съюз за възобновяване на вредите от земетресението

Тя поема поста в края на 2019 година Преди това Секизкьок е била заместник-ръководител на основната дирекция по сигурност и разузнаването към турското министерство на външните работи. Преди София дипломатическата ѝмисии я води в Киев, Стокхолм, Берлин, Аман и Милано. Нейният брачен партньор Хасан Мехмед Секизкьок пък оглавява турската дипломатическа задача в Северна Македония.
Посланик Айлин Секизкьок в един по-личен диалог – в „ Личностите “ с Кристина Газиева в този момент.

Снимка: btvnovinite.bg

– Ваше Превъзходителство г - жо дипломат Секизкьок , благодаря Ви , че ни приехте във Вашата резиденция в сърцето на София . Невероятно красива постройка !

– Благодаря Ви, че ни посетихте тук. Наистина е доста красива постройка. И доста специфична. Тя докосво сърцето на турския народ, тъй като в нея създателят на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк е служил като боен аташе преди Първата международна война. Всичко, което виждате, е непокътнато от интервала, в който той е живял тук. Дори канапето, на което сега Вие седите, е същото канапе, на което е седял и Ататюрк.

– Доколкото зная , тук има и една специфична стая – тази , в която той е работил , нали по този начин ?

– Да, тъкмо по този начин, желая да ви я покажа по-късно. Превърнахме я в нещо като музей, в нея има изложени негови ръкописи, изпращани от София към Истанбул. Той е нашият образец за това по какъв начин да поддържаме турско-българските връзки, тъй като за нас той е архитектът на турско-българското другарство и то в доста турбулентни времена.

– По - късно ще ни ракажете и за неговата обич към Димитрина . Но преди това – любопитна съм какво тъкмо значи Вашето име Айлин ?

– Да, името ми име персийски корени, и значи безусловно „ сиянието, което обгръща луната ". Родена съм през 1970 година Тогава името Айлин хем е било съвременно, хем елементарно за изговаряне. Знаете, всеобщо турските имена са доста комплицирани, а моето е някак си е интернационално, малко, елементарно и красиво.

Снимка: btvnovinite.bg

– Всъщност моята фамилия е Газиева , което идва от думата „ гаази ” . Какво тъкмо значи тази дума в действителност ?

– Това е купа, дава се на ветераните от войната. На човек, който се връща победител от бойното поле. В нашата страна почитаме извънредно доста хората, които са получили това звание. Когато назоваваме някого „ гаази ”, това значи, че той е с доста висок статус в обществото ни. Така че, допускам че във Вашето семейство е имало хора, които са били доста уважани в обществото и оттова е пристигнала семейството ви.

– Ататюрк също е именуван „ гаази ” , нали по този начин ?

– Да, тъкмо по този начин. Защото е най-големият победител от Турската война за незасивимост и наш народен воин.

– А по кое време и по какъв начин решихте да се занимавате с дипломация ?

– Има две съществени аргументи за това. Първата е обвързвана с моето детство. Аз съм от дребното градче Амася, покрай брега на Черно море. С невероятни хора, смирени, тихи, само че и някак затворени като общественост. Бях на към 12 години, когато започнах да чета книги, в които се споделя за турските дипломати и за живота им. Това разкри един тотално чужд свят за мен – хора, които служат във Вашингтон, Лондон, Африка, Източна Азия. И си дадох сметка, че светът не е стеснен до това малко градче, в което съм се родила. Казах си – и аз ще бъда човек, който ще пътува из света и ще опознава разнообразни култури. Това е първата причина. А втората… е по-скоро в резултат на контузия за цялото турско общество – по същото време, през 70-те и 80-те години на предишния век, турски дипломати бяха убивани от арменски терористични организации, започвайки от двама убити в Лос Анжделис. После имаше случаи в Париж, Виена, Сидни… даже в Бургас имаме посланик, погубен през 1982 година Това докара до една обществена контузия за цялото общество – тъй като те са били почтени хора и единственият им грях е бил това, че са били турци и са представлявали турската страна. И да ги убиеш безскрупулно единствено поради това – на улицата, пред дома им, пред фамилиите?! Това накара и мен, и доста мои връстници да имаме вяра, че е наша задача да вземем събореното ни знаме и още веднъж да го издигнем високо! Да служим на страната ни, по този начин както са служили и тези, които си отидоха без време. Така че, това е втората причина, която ме насочи към избора ми да стана посланик. Тоест, още в детска възраст, бях още в междинното учебно заведение, когато към този момент си споделях: „ Ще стана посланик ”. И съм щастлива, че в този момент заставам пред Вас като турски дипломат в София.

– Предимство ли виждате в това , че и брачният партньор Ви е посланик – той е турският дипломат в Северна Македония ?

– О, да. Определено. Нашето външно министерство постоянно се пробва да ни изпраща на задачи близо един до различен. Бяхме дружно в Берлин, след това и в Аман, също и в Италия. А в този момент живее толкоз покрай София – в Скопие. И въпреки всичко да караме децата ни да се местят с нас от страна в страна, основава известно напрежение и провокации. Защото те би трябвало да се приспособяват още веднъж и още веднъж към новата среда, новата просвета. Да се научат да бъдат жители на света, само че без да не помнят от кое място идват.

Снимка: btvnovinite.bg

– Видях фотография на Вашите прелестни деца, от преди години, от първия образователен ден?

– Да, това е през 2011 година, в Милано, до момента в който бях общоприет консул там. Тук Селин е на 6 години, а Идил е на 9 години. Това беше хем първия образователен ден, хем първото ни идване изобщо в Милано. Тоест и ново учебно заведение, и нова среда. Спомням си, те бяха доста разчувствани, само че и обезпокоени в това време. И…всъщност това е ориста на нашите деца. На децата на дипломатически фамилии. Отиваш някъде, ти си цялостен чужденец, в изцяло непозната среда. И би трябвало да се социализираш, да си намериш нови другари.

Снимка: btvnovinite.bg

– Имало ли е моменти, в които сте чувствали виновност, че децата ви минават през това? Че е трябвало да пожертвате детството им поради вашата специалност? Това преместване от място на място, караше ли ви да изпитвате виновност като майка?

– Да, схваща се… Това възприятие на виновност в никакъв случай не ме е напускало. Усещането, че съм пропуснала специфични моменти с моите деца, постоянно ще бърка в сърцето ми. Но знаете ли какво се случи уикенд? Моят наследник, който в този момент е на 19 години и стартира висшето си обучение по химия в Калифорния, ми се обади по средата на нощта, поради часовата разлика и ми сподели: „ Мамо, обаждам ти се единствено с цел да ти благодаря, че си ме възпитала по метод, по който в този момент да съм горделив със себе си Горд съм от характера си, от уменията си да поддържам връзка и да се социализирам с толкоз разнообразни хора. Това че съм жител на света го дължа на теб ”. И в действителност единственото нещо, което всеки родител би желал да чуе от своето дете, аз го чух този уикенд и това ме направи доста щастлива. И горда, несъмнено.

– Моментът, в който Ви се обадиха да ви кажат, че ви изпращат за дипломат в София, по какъв начин го приехте тогава?

– Беше ненадейно. И бях шокирана. Тогавашният министър Чавушоглу ми се обади късно вечерта, на 11 септември 2019 година И ми сподели, че преди малко е завършил диалога с нашия президент. И че аз съм първият човек измежду всички посланици, утвърден от него. Защото София е доста специфична. И аз ще бъда първата жена дипломат, изпратена тук. Невероятно възприятие на горделивост, несъмнено! Но и на огромна отговорност. Колебаех се и се питах дали ще отговоря на високите упования. Но след 4 години в тази красива страна, мисля, че изпълних задачата си.

– Виждам две книги до вас. Това ли е заниманието ви, да четете?

– Да, тъкмо по този начин. Това е най-голямото ми занимание. Обожавам да чета, изключително романи. И имам вяра, че най-хубавият метод да опознаеш една просвета е, като четеш книги на локални създатели. Разбира се, желая да загатна Георги Господинов, който знаете завоюва интернационалната премия „ Букър ” с „ Времеубежище ”. Тази тук е „ Физика на тъгата ”. Така че тези книги са моите помощници в това да опозная по-добре България.

– Имате ли си обичано място тук в България?

– Трудо е да избера единствено едно. Балчик е необикновен. Морето там, когато слънцето залязва, пейзажът става розов, спокоен, хубав. Също и Видин. Родопите с тези дребни селца. Пловдив – този обаятелен и исторически град. Толкова доста са местата, които мога да изборя…

– А имате ли среща в България, която в никакъв случай няма да забравите? Среща, която е оставила диря в сърцето Ви?

– Знаете ли… пътувала съм под дърво и камък. И обичам да бъда измежду хората от дребните села. Защото това, което прави България толкоз красива, са хората в нея. И когато отида в тези села, по-възрастните хора ме прегръщат. И ме прегръщат по един доста топъл метод, канят ме в домовете им, канят ме да бъда част от домашната им софра. Разказват ми своите истории. И се връщам вкъщи по-богата с всичко, което съм чула и видяла. И от ден на ден съзнавам какъв брой близки сме като нации.

– 2023 година е доста специфична година за Република Турция, нали по този начин?

– Да, по този начин е, веселя се, че го споменахте. Тази година се навършват 100 години от основаването на Република Турция. И ние изискуем на нашите създатели всичко, което в годините успяхме да реализираме като турски народ – във всички аспекти – стопанска система, технологии, любовта към демокрацията, и най-важното – правата на дамите. Моята задача като жена дипломат ме кара все по-ясно да съзнавам достиженията на Ататюрк. Без неговите възгледи, без неговото виждане за правата на дамите, през днешния ден аз нямаше да бъда тук. Определено нямаше да бъда тук. Надявам се, че той ни гледа от небето, нас – турските дами, и се гордее с нас. Защото ние сме децата на републиката. И по тази причина честваме тази Република. Тук в България този 1 век Република значи доста, тъй като през последните 100 години Турция и България постоянно са били близки. Често цитираме едни негови думи: „ Турция и България би трябвало да останат другари вечно. Тези, които са срещу България, са срещу Турция ”.  Това е едно посвещение, един завет за идващите генерации – от Ататюрк към нас. И осъзнах смисъла на този завет чак в този момент, като дипломат тук, в доста тежки времена.

– Като се обърнете обратно и погледнете живота си каква е равносметката, щастлива ли сте?

– Трудно се дава отговор на подобен въпрос. „ Щастието ” е комплицирано разбиране. Смятам, че то зависи от твоят взор към света и към живота. Ако си оптимистичен човек, ще се опитваш да виждаш живота от хубавата му страна. Ако си черноглед, е твоя загуба. Аз съм по-скоро положителен човек и да чукна на дърво, съм късметлийка. През живота си съм срещала доста положителни хора, хора, които са ми помагали. Имам отлично семействто, прелестни сътрудници, а тук в България открих другари. Така че, да, щастлива съм. Но да знаете, животът е низ от възходи и падения. И най-важното нещо е, да знаете по какъв начин да се изправите, когато сте на дъното. Аз самата съм падала доста пъти. Много пъти съм била на дъното. Но постоянно там до мен са били моето семейство и моите най-близки хора, които са ми помагали да се изправя и да продължа.

– За край – постоянно запитвам този въпрос – коя е личността, която вдъхноявява Вас?

– Ататюрк!

Снимка: btvnovinite.bg

– Дори не се замислихте.

– Не, без съмнение. Ататюрк! Той е едно знамение, което се случи на турския народ. Когато видя какво е направил той в София единствено за 15 месеца, аз виждам един талант. Виждам човек, който се посвещава на бъдещето на народ си. И когато пред мен се появи проблем или сложен въпрос, постоянно се запитвам: „ Как би дал отговор Ататюрк?! Как би реагирал той? Как би решил казуса? ” Ето това е моето ентусиазъм и моята пътеводна светлина. Гаази Мустафа Кемал Ататюрк!

Гледайте цялото изявление във видеото!